НЕКА ТИ РАЗКАЖА ЗА НАШИЯ ПРОЕКТ

За хората, културата и още нещо... или за това, което ни сближава, въпреки езиковите бариери и възрастта

Младежкият обмен „Магията на българските традиции и култура”, се проведе в гр. Ловеч от 11 до 18 юли 2010. В продължение на една седмица 28 младежи от пет страни изучаваха тайните и магията на българският фолклор и традиции, които бяха пресъздадени по неповторим и автентичен начин от жителите на три ловешки села: Йоглав, Баховица и Слатина.

В село Йоглав гостите бяха посрещнати в клуба на пенсионера с питка и шарена сол след което гостите посетиха детската градина на селото, а малките деца поздравиха гостите с песни и стихчета. След това групата посети рибарското езерце „Гъола” и направи малко езерце от камъни, отпадни материали и естествена растителност. Гостите посетиха музея на селото и се запознаха с неговата история, с традиционния обичай „Камила” и сами изработиха маски, които се използват за пресъздаване на обичая. Групата опита и традиционни местни специалитети, специално приготвени за случая: „бял мъж” и „сладка баница”, посетиха Йоглавска къща и зеленчукова градина.

Горещото юлско слънце не попречи на стотици хора – повечето възрастни местни хора, да се съберат на площада на село Слатина и да посрещнат по стар български обичай с топла пита и шарена сол младежката група от автобуса. От микрофона се лееше българска народна песен, която укроти хората и всички се заслушаха. Младежите бяха приятно изненадани от топлото посрещане, след което се отправиха към детската градина. В двора, под дебелата орехова сянка, на малките детски масички всички дялкаха върбови пръчки, стараейки се да направят със собствените си ръце пръчка като тази, която възрастните бяха предварително им направили като подарък. Наблюдавах реакциите им, постепенно като че ли времето за тях спря и всички – и шумните преди малко италианци, и естонците, най-вече румънските момичета проявяваха някаква детска упоритост – съсредоточени, почукваха кората на върбовата пръчка, спираха, поглеждаха „мострата” и отново се вживяваха в работата си и отказваха да спрат, докато не довършат свирката и тя не издаде характерния за успеха на начинанието звук. Тук езикът като средство за общуване не беше нужен, витаеше във въздуха нещо, което беше над бариерите и различията в поколенията – актът на творчеството, родил се тук, в това село и в този край преди много векове, сега отново „оживя” чрез малките и пъргави ръце на италианци, испанци, румънци, естонци и българи, правейки този миг уникален и неповторим – доказателство, че традицията на един непознат доскоро за всички тях народ вече им е близка, разбираема и те са се докоснали до нея чрез собствените си ръце.

По програма беше отделено доста време за обучение в разучаването на хоро и ръченица. Организаторите даже бяха осигурили девойка, която да показва стъпките, и акордеонист. Какво беше учудването ни, когато на хорото се хванаха всички младежи, ритмите на живата музика кънтяха в залата, постепенно темпото се усилваше и никой не се отказваше. Стъпките на ръченицата не затрудниха никого, а още повече наелектризираха атмосферата и настроението на участниците. За дойде моментът, когато им предложих – ако искат да облекат народните костюми и се снимат с тях. Те като че ли не повярваха – спогледаха се и всички започнаха да се обличат, дори един испански младеж си сложи пищимал и така се снима. От лицата на всички не слизаше усмивката и едно чувство на радост от това докосване до красотата на българската шевица и бродерия, събрала цвета на полето и гората, на нежния изгрев и огнения залез, на любовта към живота и красотата.

Най-голямо въодушевление предизвика возенето с конски каруци от центъра до една от последните точки на маршрута – къщата музей на една от местните жителки. Всички лица бяха усмихнати, може би за по-голямата част от младите хора това е и за първи път, но всички се радваха като деца, когато потегляха конете. Имаше нещо много символично в тази върволица от конски впрягове и засмени млади хора. Селото се огласи от техните весели многоезични гласове, смесени със звука на каруците. И слънцето не беше пречка да се чувстват невероятно, защото то се оглеждаше в очите им, пречупваше лъчи в колелата на каруците и обгръщаще всичко наоколо в една невероятна атмосфера на радост, смях, единение и още нещо…

В село Баховица участниците в младежкият обмен бяха посрещнати с цветя, питка и мед за здраве от децата и жителите на селото. После разгледаха местният музей, играха и се забавляваха с различните игри на „баба и дядо” /”Бели пеперудки”, Кральо - портальо”, „Пусни кърпа”, „Гърненца” и др./. Група деца бяха подготвили програма за гостите с народни песни и танци, които много допаднаха на всички. Но безспорно най – голям интерес от страна на чуждестранните участници беше замесването на тесто за прочутия „Преломък” в специално подготвени дървени нощви. Всички започнаха още от пресяването на брашното, преминаха през замесването му и оформянето на тесто. Испанските участници дори се научиха от майсторката как се прави кравай. После тавите бяха сложени във фурната и докато чакаха да се изпекат, гостите започнаха да изработват мартеници. В началото им се стори, че е сложна направата им, но те упорито следваха указанията на леля Милка и накрая всяка група беше с изработена мартеница „Пижо и Пенда”. Накрая всички бяха много приятно изненадани от резултата – изпеченият вкусен „преломък”/ и го хапнаха с огромно удоволствие. В село Баховица, времето мина неусетно, о този ден ще остане незабравим не само за чуждестранните участници, но и за гостоприемните домакини от с. Баховица.

Чернялски събор

Младежите от петте страни бяха част и от събора на жителите от населените места по поречието на река Чернялка, който тази година се проведе в село Баховица. Трудният повече от половинчасов преход не попречи на ентусиазма на участниците и те се веселиха, пяха, танцуваха, представяха своя език, танци, песни, бит и култура пред изумените погледи на местните хора. За да се запомни международното участие в този събор организаторите бяха приготвили специални плакети от гипс с наименованията на страните, които бяха поставени на видно място.

Незабравими за всички ще останат още Вечерите на нациите, които всяка страна проведе: неповторимото очарование на естонските сладкиши, напитки и игри, кулинарното майсторство на италианските момчета, уроците по фламенко и рецептите за испански коктейли, рецептите за качамак и уроците по румънски танци, уникалният вкус на българска боза, шарена сол, лютеница, сирене и др.

Обменът на информация, стил и начин на живот, бит, традиции, култури, общите мигове - и весели и трудни направи от всички участници един екип, а сълзи на тъга съпроводиха раздялата. Приятелите на Ловеч се увеличиха – магията на приятелството проработи, младежите бяха себе си и отнесоха със себе си от България неща, които ще помнят цял живот – топлота, гостоприемство, приятелство, подкрепа, незабравими емоции, уникални сувенири и тениски с надпис „Аз обичам България”...